Био-Логичен смисъл на Симптома

С работата си д-р Хамер демонстрира още преди четиридесет години, че съществува строга логика и съответствие между нашите преживявания (мисли и емоции), функциите на мозъка и органите на тялото.

За да изясня тази зависимост, тази Биологична Логика, ще дам един метафоричен пример. Представи си, че си на път и светва лампичката на някаква аларма в колата ти. Какво най-логично ще направиш? Спираш и звъниш на пътна помощ. Знаеш, че е опасно да продължиш пътуването след когато алармата те предупреждава, че има някакъв проблем, невидим за тебе, тъй като и понятие си нямаш от механика на автомобила. Не се ядосваш на лампичката, че е светнала, не я мразиш, нито се опитваш да я изскубнеш от таблото. Търсиш специалист, който да ти помогне да разрешиш проблема. Какво би се получило обаче, ако пристигайки механикът не прави нищо друго освен да удари с чук лампичката, за да я накара да спре да свети, разбивайки също така всичко наоколо? В крайна сметка, искаш лампичката да спре да свети, за да можеш да продължиш с пътуването си, нали?

Този беше, и за съжаление много често продължава да бъде, начинът на действие на официалната медицина. Тя прави всичко възможно да премахне симптома на човека, да угаси “лампичката”, дори с цената на нараняване на всичко около нея (всички знаем например как действат химиотерапията, радиотерапията). Погрешно се приема, че симптомът = "лампичката" е проблемът, когато той всъщност е следствие на нещо друго. Не се търси истинската причина за болестта, а само се правят опити да бъде замаскиран симптома, дори с цената на живота на пациента понякога.

Днес разполагаме с нов подход за разглеждане на тази тема. Благодарение на откритията на д-р Хамер разбираме, че болестта всъщност е само симптом, който привлича вниманието ни върху онова, което е спряло да функционира, онова, което се намира в неравновесие и дисхармония.

Д-р Хамер, и след него много други лекари, учени и терапевти, подробно изследват човешката природа като едно цяло. Д-р Хамер пръв установи, че:

3) дадена специална биологична програма, засягаща определен орган или тъкан, винаги възбужда определен център в мозъка и съответства на определен тип преживяване.

Какво означава това? Означава, че при рак на черния дроб, например, винаги се възбужда един и същи център в мозъка (при всички пациенти, и може да бъде регистриран физически) и винаги пациентът е имал преживяване свързано с липсата на средства за прехрана, тоест, "чувствал се е заплашен от гладна смърт" (може да е буквално или символично, подсъзнанието не прави разлика, за него всичко е реално и истина).

Специалистът обучен в НГМ или БиоДекодиране знае да “чете” симптома, и познавайки неговия смисъл е способен да ти помогне да разбереш защо тялото ти реагира с тази точно болест и не с друга.

Тялото само по себе си не може да се разболее. Ние го разболяваме когато съдим, когато не изразяваме чувствата си, когато блокираме емоциите си, когато не сме честни пред себе си (искам да кажа "не", обаче казавм "да", за да "не обидя другия"), тоест не знаем да ценим себе си и да бъдем отговорни пред себе си.

Благодарение на разбирането на тази Био-Логика на симптома днес знаем, че НЕ БИВА да се борим с болестта = симптом, че тя не е "коварен враг" както някои обичат да я наричат. Трябва да се научим да виждаме болестта като съюзник, който ни напомня, че сме се отдалечили от нашата Есенция, и да го разбираме.

При всички случаи важното е да променим начина си на възприятие на конфликтната за нас ситуация. Тя е "конфликтна", защото така я съдим и възприемаме. И това наше възприятие е довело до конкретната реакция на тялото ни. За да дадем възможност на тялото да се излекува само (то може!), е необходимо да осъзнаем какво сме преживели, как сме преценили и съответно реагирали на ситуацията, през каква призма сме гледали на нещата и в крайна сметка да сменим призмата. Нека не забравяме, че всеки от нас създава и е отговорен за личната си реалност.

Ако се нуждаеш от помощ, за да разбереш био-логичния смисъл на твоите симптоми, поискай среща:

НЯКОЛКО ПРИМЕРА ЗА БИО-ЛОГИЧЕН СМИСЪЛ НА СИМПТОМА:

• Абсцес: трудност да изразя нещо (свързано със съответната част от тялото). Гняв, натрупана неизразена ярост.
• Акне: Конфликт на идентичност. Не приемам себе си. Не се харесвам, подценявам се.
• Зависимости (от дрога, алкохол, хазарт, и т.н.): Бягство от мен самия. Страх. Неспособност да обичам себе си. Страх да бъда наранен “отново”.
• Ханш: Архаичен конфликт: "Да се поддържам на позиция". При млад човек: "Искам да се боря и не мога, но съм активен в сблъсъка". При стари хора: "Не мога да се боря и изтърпявам сблъсъка безучастно".
• Рак: Болните от рак обикновено са хора, които или подхранват някакъв тип разочарование от много време, имат неуредени емоционални проблеми от миналото, които ги карат да се чувстват дълбоко наранени. Другата възможност е да са преживели неочакван силен шок и са били неспособни да споделят с никого преживяното. Винаги живеят конфликта в изолация (не го споделят).
• Парализа на лицето: Загуба на личното достойнство, да си обект на подигравки. Шамар.
• Диабет Тип 1: Противопоставяне, опозиция. Забрана или опасност от промените. Захарта не влиза в клетката. В Куба например масово хората развиват диабет, тъй като от 80 години насам "отстояват", противопоставяйки идеологията си на целия свят.
  • "Трябва да издържа, защото е опасно".
  • "Нежността е опасна за мен".
  • "Не искам да влезе любов вътре в мен".
  • "Ужас от студа".
  • "Любовта е отровна, опасна (сексуално опипване, членове на семейството, които те обичат, но те бият, т.н.)"
• Диабет Тип 2: Отвращение, погнуса. Избягване на пенетрацията, нетърпимост към някого или нещо. Почти винаги предполага “Къща разделена на две”.
• Запек: Страх да пуснеш. Чувство за липса и недостиг. Отказ да бъдат изоставени стари идеи. Стиснатост. Дребнавост. “Искам да задържа нещо, не искам да го пусна”.
• Склероза: Конфликт свързан с бъдещето. Отказ да приема собствената си ценност, не се самоуважавам. “Ако се помръдна ще умра”.
• Фобромиалгия: Двойно задължение на семейните връзки (fibra- влакно, връзка). “Намирам се в двоен семеен ангажимент". "Лоялна съм към семейството, но то не ме оставя на спокойствие". “Вървя към човека когото обичам, но в същото време той е моят палач”. “Вървя към мен самата и смятам, че нямам право".
• Менопауза: Страх от това да спра да съм желана. Отблъсквам самата себе си. Страх да остарея. Чувство, че не струвам.
• Паркинсон: Страх и много силно желание да контролирам всичко и всички. Конфликт свързан с бъдешето, страх от смъртта. Страх от това, че ще ме съдят, спира движението, не стига до края. “Искам да действам, но не ми позволяват”. “Не искам да приключа, не искам да довърша.”
• Крака: В живота краката са тези, които ни носят напред. Проблемите свързани с краката обикновено показват страх да се придвижвам напред в живота или отказ да продължавам в определена посока. (Виж точно в коя част от краката е симптома)
• СПИН: Лично обезценяване във връзка със семейството (реално или символично). Чувство за безпомощтност и безнадеждност. “Никой не ме обича”. Твърдо съм убеден, че не струвам пукната пара. Отричане на мен самия. Чувство за вина поради сексуалността ми.
• Наднормено тегло: Страх, нужда от закрила. Свръхчувствителност. Бягство от чувствата. Несигурност. Отблсъкване на мен самия. Търсене на задоволяване.
• Схванат врат: Липса на гъвкавост във вижданията и начина ми да гледам на живота, праволинейно мислене. Инат.